Силкосия е най-старата защитена територия в България обявена за такава още през 1931г.  Резервата е разположен е между селата Българи и Кости и заема територии между 100 и 250 м надморска височина и по този начин е един от ниските резервати в България.

На територията на Силкосия се наблюдава растителна инверсия. Явлението се изразява в това, че при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава обратното — буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите са разположени в по-високите части. Средната възраст на дървесните видове е приблизително 130 години, а някои от тях дори достигат до повече от 200 години.

Някои от растителните видове в резервата могат да се наблюдават само тук, а други са типични за далечни географски райони, което е доста интригуващ факт.

Във влажните долинни части се наблюдават растенията странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис и други. Голям интерес представлява единственото находище на дива мушмула в Европа, което са намира на територията на резервата. От тревните видове най-разпространени са кавказка иглика и пролетна циклама, които са цъфтящи видове и цъфтят през месеците февруари и март.

Резерватът има и богата фауна. Зелената крастава жаба, дървесница и гръцка дългокрака жаба са редки представители на земноводните Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Разнообразието от змии е голямо – голям стрелец, смок мишкар, пъстър и вдлъбнаточел смок.

Разнообразна е и орнитофауната. Тук гнездят авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, кос, сойка, обикновена чинка, различни видове кълвачи, грабливи птици и др.

Силкосия е дом на около 50 защитени животински вида, някои от които са вписани в списъка на Червената книга на България.