Южно от странджанското село Българи, недалеч от река Велека, в местността Влаховски дол се намира Голямото аязмо – най-старото и тачено аязмо на св. св. Константин и Елена. Това е свещено място за нестинарската общност в Странджа, наричано от тях още „Родината”. 

Поклонниците и нестинарите от пет странджански села (Граматиково, Сливарово, Кондолово, Българи и Кости) тръгвали на нестинарско шествие в неделята преди празника на св.св. Константин и Елена – 3 юни. Стигали до него танцувайки, а пътя им на отиване никога не съвпадал с този на връщане – извършвали свещеното движение в кръг. Тук ги е „прихващало” и танцували в огъня цяла нощ. По време на танца, някой от тях имали пророчески предсказания, които винаги се сбъдвали.

Според вярванията на същия ден се отварят всички аязми в планината и водата им е най-лековита.

На Голямото аязмо всяко от селата има свещен извор (аязмо) и дървена конструкция „одърче”, където се поставят иконите, поднасят се жертвени дарове (пари, обредни хлябове и др.) и се „смиват” иконите с вода от извора, която в този ден е най-лековита. „Одърчетата” са най-древната представа за свещена постройка, предшественик на храмовете, които хората по-късно започват да изграждат. Всяко село прави трапеза, курбан и се вият хора. С това се слага началото на годината за нестинарите.

На това място е растяло орехово дърво-близнак, от което са направени нестинарските икони на селата Българи и Кости.

Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. св. Константин и Елена, обичаят от християнска гледна точка е откровен демонизъм и е осъден като такъв от църквата.

Великата огнена странджанска мистерия пази притегателната си сила и до сега.
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в село Българи.